Направо към съдържанието

Жозе-Мария дьо Ередия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жозе-Мария дьо Ередия
José-Maria de Heredia
френски поет
Роден
Починал
3 октомври 1905 г. (62 г.)
ПогребанФранция

Учил вНационално училище по харти
Семейство
Други родниниАнри Рение
Подпис
Жозе-Мария дьо Ередия в Общомедия

Жозѐ-Мария̀ дьо Ередия̀ (на френски: José-Maria de Heredia) е френски поет от кубински произход.[1]

Роден е на 22 ноември 1842 година край Сантяго де Куба в семейството на собственик на плантация за кафе. Деветгодишен е изпратен да учи в интернат във Франция, където прекарва почти целия си живот. Започва да следва право, но повлиян от Льоконт дьо Лил, скоро се ориентира към литературата. Макар че публикува рядко, със своята поезия си създава репутация в парижките литературни среди и се утвърждава като една от водещите фигури на Парнасизма. Единствената стихосбирка, която публикува – „Трофеи“ („Les Trophées“, 1893), включва 118 сонета и 4 по-дълги поеми.

Жозе-Мария дьо Ередия умира на 3 октомври 1905 година в Бурдоне.

  • Véridique histoire de la conquête de la Nouvelle-Espagne, de Díaz del Castillo, 4 volumes, Paris, Lemerre, 1877-1887, prix Langlois de l’Académie française en 1880.
  • Les Trophées, Paris, Lemerre, 1893.
  • La Nonne Alferez, Paris, Lemerre, 1894.
  • Discours de réception à l'Académie française, Paris, Lemerre, 1895.
  • Salut à l'Empereur, Paris, Lemerre, 1896.
  • Inauguration du monument élevé à la mémoire de Leconte de Lisle à Paris le 10 juillet 1898, 1898.
  • Les Trophées, Paris, 1907, луксозно посмъртно издание.
  1. josemaria-heredia.com // Архивиран от оригинала на 2018-12-18. Посетен на 2020-01-26.